Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: silviqmileva
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13998

Онлайн са:
Анонимни: 441
ХуЛитери: 5
Всичко: 446

Онлайн сега:
:: Lombardi
:: Elling
:: Albatros
:: mariq-desislava
:: Cyriana

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2022 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДъждовен пес
раздел: Есета, пътеписи
автор: lennichkata

Часът е 14.25. Затворила съм се в офис в покрайнините на София. Температурата на въздуха е 25 градуса, нямам идея колко е навън. Усещам, че умирам. Концентрацията на кислород във въздуха зад бюрото е около половин процент. Някой леко пръцка. Не се обръщам. Човещина е, какво!
Гледам, че навън е полуслънчево. А снощи валя дъжд, и то какъв дъжд! Прибирах се около 18,30. Кучето ми се нахвърли и ми облиза сутрешния грим. Замислям се дали кремът за лице е отровен. Тинейджърът не ще да изведе кучето в "този ужасен дъжд", излиза само той с приятели. Мятам чантата на шкафа, взимам 5 дребни бисквити и пуфкайки леко изнервено правя обратен завой към асансьора. Кучето не излиза без лакомство. Особено в дъжд като този. Улицата я няма, ама има задръстване подобно на това в час пик някъде downtown LA. Сещам се за Богомил Райнов и лошото време. По-хубаво няма! Дали? Ама ако така, леко се абстрахираме от подскачащите криви плочки, които неизменно ще настъпим и ще превърнем новите велурени ботушки в нещо от рода на стар, мърляв галош, то дъждът си е прекрасен, особено Софийският. Щото много грациозни и атлетични ставаме всички. Подскачаме жизнерадостно в дясно на тротоарите, за да не ни излющи в лицето калната вълна, която някой страшен майтапчия с Голф тройка и СО регистрация вдига ей така, за кеф. Прескачаме ловко локви с диаметър приблизително 1 по 3,14, стъпваме на пръсти в средата на плочката, щото няма жив софиянец, дето да не изпсувал поне сто пъти в живота си и община, и кмет, и майката на кмета и шибаната държава най-подире, за дето нЕма кой да ги оправи тия скапани плочки, та да не се мокрят и калят хората, а така по-европейски някак да си джиткат спокойно в дъжда, с осемцветно чадърче , с ботички на висок ток и с усмивка на изперкал гълъб. НЕМА! Ще си скачате и ще си прескачате, и айде малко по-кротко с ругатните към онези със СО регистрация! А пенсионерите с бастуните са си най-добре! Да се раздвижат и те малко, за здраве е това. Не само турски сериали да гледат и да се оплакват от немотията. Скок- подскок и добър вечер "Пирогов".

Мани майтапа, ама снощи ми отне 6 минути да пресека улицата. Вали, мамата си джаса, във врата ми бодат студени капки, кучето е сложило предната си лапа на нещастната ми обувка. 1/4 е на сухо. Маймуна. Преджапвам градинките до следващата улица. Кой са ме би по главата да разхождам куче в тоя дъжд? Носът ме сърби, кихам. След мен и четириногото. Да не види нещо. Навираме се в зоомагазина. Той се опитва да краде скришом от отворените пакети с гранули. Аз се правя на разсеяна. Продавачът е наш човек. Дай да се прибираме, Джаро! Ама Джаро не ще, иска на сухо, мизерникът. Извлачвам го някак, подкупвайки го с десетина бисквитки. Все забравям в кой джоб ги слагам. Дали са при пликчетата за "акото", при ключовете или при мангизите. Поизръсила съм една- две петолевки и едни двайсет кинта, дето ми бяха за пазар, ама са кво. Майната му. Може някой от тия пенсионерите с бастуните да ги намери. Те, хората са по-внимателни и все към земята гледат..Ама не е защото гледат някой лев да намерят случайно, а щото ей тая земя, дето една такава сега напролет се е разкашкала , ей в тая земя им се ще да потънат. И да се свършва тоя проклет живот! Ама свършекът все не идва и все по-мъчителен става тоя филм.

Стоим пред входа на магазина и чакаме мъжа ми да напазарува, щото аз нали парите ги пръснах някъде, та си имам извинение. Кучето отново подпира лапа на прогизналата ми обувка и иска бисквита. Ще си развали вечерята, ама не слуша проклетникът. Примижава с огромните си черни очи и ме принуждава пак да бръкна в джоба. Прибираме се. На пешеходната пътека се е струпала навалица, кой с торби, кой с бастун, кой с дете под мишница. 6 минути. Спира един джип с плевенска регистрация и манифестацията се разтуря. Косата ми е обилно подхранена с дъждовна вода. Кучето стъпва в средата на кривата плочка. Вдига леко лапа и пристъпя на следващата. Умно животно, софийски дъждовен пес..


Публикувано от anonimapokrifoff на 16.03.2018 @ 15:08:21 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   lennichkata

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

28.06.2022 год. / 19:08:56 часа

добави твой текст
"Дъждовен пес" | Вход | 6 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Дъждовен пес
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 17.03.2018 @ 23:05:21
(Профил | Изпрати бележка)
Много свежо! Забързано написано, точно както се бърза през дъжда, за да се прибереш на сухо :)))) Направо ме вкара в сюжета. Видях как опъваш каишката на клетото куче, а то се дърпа, дърпа да докопа още някоя гранула :))))))) Днес беше слънчево, топло. Тичахте ли с Джаро из Борисовата или той те дърпаше след него :))))) Много ми хареса!


Re: Дъждовен пес
от lennichkata на 19.03.2018 @ 08:10:44
(Профил | Изпрати бележка)
Много благодаря! Тичахме, тичахме, в Южния парк, хубаво беше, а Джар умора няма. :):):)

]


Re: Дъждовен пес
от atina2005 на 17.03.2018 @ 09:25:07
(Профил | Изпрати бележка)
Живея в Германия от двайсетина години и актуално в квартал,където хората не правят друго освен да си разхождат кучетата. В горичката на близо обаче, с голям кеф се обличат така, сякаш разходката е световно пътешествие. С раница, гумени ботуши поне до коляното, шапки, якета до коляното и качулки. Естествено всички кучета имат свтлинни каишки, та някой колоездач да не ги прегази.
Разказът ти много ми хареса, опитах се да го преведа на моя приятел, особено описанието за западноевропейците, които разхождат кучетата си с усмивка на побъркани гълъби, не знам дали превода сега е точен:) тъжна е реалността, но май само с хумор може да се преживее. Страхотно написано и освежаващо в тоя кисел снежен ден.


Re: Дъждовен пес
от lennichkata на 19.03.2018 @ 08:11:47
(Профил | Изпрати бележка)
Много благодаря за отделеното внимание и хубавите думи! Сърдечен поздрав! :):):)

]


Re: Дъждовен пес
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 17.03.2018 @ 02:37:12
(Профил | Изпрати бележка)
С някаква нежно-лирична усмивка се влюбвам в твоя текст.
До неотдавна и аз разхождах един престарял дългокосмест дакел...
Не само това ме усмихва, разбира се. Всеки ред звучи в мен като забравена мелодия.
И ме радва като дъждовен, но влюбен пес (ненаситен за бисквитки... и за още четиво...)

Благодаря ти, че сподели!

;-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
ще го чета като лечебно четиво, когато капки на тъга и самота ме завалят... :)


Re: Дъждовен пес
от lennichkata на 19.03.2018 @ 08:13:04
(Профил | Изпрати бележка)
Сърдечно благодаря за хубавите думи! Много мило ми стана! Благодаря!!!

]


RE: Дъждовен пес
от Markoni55 на 16.03.2018 @ 20:19:01
(Профил | Изпрати бележка)
Дъждът е навсякъде един и същи, но чувството за хумор явно е различно...може би от кучето. Извинявай, каква порода е?


RE: Дъждовен пес
от lennichkata на 19.03.2018 @ 08:14:19
(Профил | Изпрати бележка)
Този малък мизерник :) е френски булдог. :)

]


Re: Дъждовен пес
от Marta на 16.03.2018 @ 20:01:58
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Приятно ми беше да се поразходя с вас, Лени, дъжд не ме плаши мен, само дето вярно се опитват да ме олеят хуубавичко нЕкои шофИорЕ ...

Много леко и усмихнато пишеш, радвам ти се.


Re: Дъждовен пес
от lennichkata на 19.03.2018 @ 08:15:24
(Профил | Изпрати бележка)
Много благодаря, че прочете! Сърдечен поздрав от мен! :)

]


Re: Дъждовен пес
от doktora на 16.03.2018 @ 16:03:46
(Профил | Изпрати бележка)
Леничката, а ве, кефиш отвсякъде, радвам се за теб и сайта любим...много добро, тече като дъжд софийски...впрочем, защо с главно С, хм...как да е, слънчево е , и на теб да е в душата, във Варна е така, а в София, бали мааму му хех
Бати Док цунь :)))


Re: Дъждовен пес
от lennichkata на 19.03.2018 @ 08:16:16
(Профил | Изпрати бележка)
Еххееее, много благодаря! Усмихна ме! Сърдечен поздрав!!!!!! :):):)

]