Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: boqdjiqsofiq
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13953

Онлайн са:
Анонимни: 411
ХуЛитери: 0
Всичко: 411

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2022 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДесет етажа заедно
раздел: Поезия
автор: tender

"Имам обич, която не мога"
Роси Ангелова (Утро)




Неуместно е сякаш за тебе да пиша,
но сънят ми не чака да падне нощта,
неочаквано идва и задъхано диша -
и насън, и наяве от Болка крещя.

"Не убивай!" - крещях, ала Бог бе далеч.
Със соления вкус на спринцовка
падна тежко надвиснал Дамоклиев меч -
жалък препис под чужда диктовка.

После... всичко бе Кръв.
Бясно търсех Врата
и се молех на Бога за Прошка.
Помня как беше стиснала пъпната връв,
сякаш стискаш живота си още.
Ти роди се пред мен. Аз очаквах те прав
сред пороя родилни талази.
Няма място за срам.
Има място за Гняв!!!
Само Бог подир мен ще те пази -
неродена мома, малко свидно телце,
предусетила Край без Начало,
не успях аз дори да те взема в ръце
от нахлулите Демони в бяло.
Ненамерила Дом
и не срещнала Хора,
моя Обич, дори не изплака.
После дълго пътувахме с теб в асансьора
в сълзи - аз,
ти - в бурканче от мляко...!!!

Тези десет етажа бяха Нашето време.
(и стократно по-лек би бил Скокът!)
Сляпа вечност дошла бе от мен да те вземе,
без да пита, в обратна посока.
Десет вечни етажа, устремени надолу -
десет Заповеди, от смисъл лишени.
Аз ги следвах докрай,
с най-добрата си воля,
с мисълта, че ще Бъдеш до мене...

И когато се върнах пак на Първи етаж,
пак по заповед Божия, строга,
ти прошепнах наум,
без лъжи за кураж -
"Сбогом, щерко, която не Мога!"


Публикувано от Angela на 20.12.2004 @ 12:01:42 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   tender

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.01.2022 год. / 03:56:21 часа

добави твой текст
"Десет етажа заедно" | Вход | 3 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Десет етажа заедно
от Re на 20.12.2004 @ 13:02:52
(Профил | Изпрати бележка)
разтърсващ текст...прегръщам те... бих искала пак да го прочета, но не мога...


Re: Десет етажа заедно
от Donsky на 22.12.2004 @ 14:02:08
(Профил | Изпрати бележка) http://donsky.eu
Стига бе...!
Това спира въздуха...


Re: Десет етажа заедно
от mariq-desislava на 22.08.2010 @ 13:09:47
(Профил | Изпрати бележка)
ебаси майката, не трябваше да го чета, защото имам подобни преживявания като текст обаче, без да се вживявам, е невероятен