автор: julia_nikiforova

Стоеше в детския магазин и прехвърляше дрешките на закачалката. Една рокличка в розово и хвана окото и и тя я издърпа.
Огледа се за консултантката.
- Извинете,имате ли я в жълто? За осем месечно бебенце.
Момичето,което отекчено я наблюдаваше отстрани,погледна роклята в ръцете на Стела и отиде да търси жълта.
Когато се върна,младата майка започна да ахка над дрешката.
-Ох,прекрасна е! На моята Еми много и отива жълто. И с този тюл отдолу ще изглежда като прицеса! Знаете ли,тя е само на осем месеца,но вече казва "Мама и тати"! Толкова е умна!
Продавачката,явно свикнала с такива словоизлияния,я дари с изкуствена усмивка.
-Ще я взимате ли?
-О,да! Купувам я,разбира се. Прекрасна е! А подходящи обувчици да ми предложите?
Момичето я заведе до щанда с обувки,а Стела продължаваше да разказва превъзбудено колко е прекрасна дъщеря и,колко е по-умна от другите деца,колко по-бързо се развива. Дълго време разглежда обувките и накрая избра нежни бели пантофки с жълта панделка отгоре.
Толкова беше развълнувана,че докато вървеше към вкъщи си припяваше. Нямаше търпение да се прибере. Косьо пак щеше да и се скара,че харчи много пари,но си заслужаваше. Малката беше единственото им детенце и тя искаше да има всичко. Толкова много я обичаше,че за нея беше готова да слуша тирадите му. Само като видеше сладката и усмивка и цялата се изпълваше с топлина. Косьо все пак е мъж,той не разбира,че майчината любов е най-истинската и всеотдайна на света.
Влезе вкъщи превъзбудена.
-Прибрах се,скъпиии..- провикна от вратата.
Той надникна от коридора.
-Къде беше толкова време,Стела?
- На пазар. Купих на Еми невероятно красива рокличка.
Изражението на лицето му се смени. Доби тъжен и отчаян вид.
-Пак ли,Стела...
Косьо влезе в кухнята с наведена глава. Болката в очите му беше огромна. Тялото му се разтрепери. Той седна на стола и закри с ръце сълзите,които потекоха от очите му.

Стела с неестествено висок смях прекрачи в детската стая,в която вече шест месеца не се чуваше детски глас...