автор: pastirka

Пробита ли е лодката - не знам.
Животът по вълните се клатушка.
Дори душа назаем да му дам,
илюзии ще рони с дъх отлющен.

Всемирът - този властен командир -
над моите зеници се надвесва.
Строените послушници в шпалир,
готови са и вятъра да бесят.

А аз лежа на дъното на ден,
прелистил своя край като присъда.
Клатушка се животът уморен,
готов от лодката да ме изпъди.