автор: Gabriel

“Спомени/Мечти”
Импресия с угарка и стъкло върху жива текстура

Импресия
Депресия
Регресия
Стеснява се фунията
Като примка
Като черна дупка
Като “няма място повече”
Като бръснача на Окам
Като “няма го лукса на бели стени и вързани ръкави”
Като “стискай зъби до необходимост от подмяна на пломбите”
Като разликата между искането и имането
Като “не мога, а искам”
Като да чакаш превоз, минаващ веднъж на 7 живота… всъщност на 8мия
Като “не мога повече, обаче нямам избор...“
И не на последно място, като…
Нещо дълбоко в очите ми се усмихва защото...
Единствената опора… че въпреки всички вероятности и невероятности…
Чудото е възможно… когато знаеш, защото си го докоснал...