автор: gabrielle

Вече нямам воля
да гледам в упор света,
не искам да споря,
да вея знамена,
да говоря с глас,
зовящ за свобода...
Защото свободата
никой не я иска
край брега
на нищетата,
която плиска
в краката ни,
пред вратите ни,
които пазим заключени,
отдавна изгубили
ценното в нас...
Вече нямам сила
да вървя през живота...
счупена шия –
главата ми виси,
като на обесен,
езикът се вдърви –
нито вик,
нито песен,
само с раздрани
пръсти драскам
по паважа
няколко строфи,
които не мога да кажа...