 |    Крушение в айсберга на тщеславието ти Едва ли ти, аз или който и да е
случайно срещнат смърч по пътя ни,
може да успокои
чугунената непохватност на живота
със само една катранена сълза
от най-черното очно дъно
на бръмбара-гробар,
известен през епохите
и с прекалено умалителното -
любов.
Затова никога не се осмелявай
да гледаш право в сърцето
на залязващата ми насъщност -
едновременно разпрашена и тлееща,
като болката на хиляди айсберги,
притежаващи единствено
недодяланата си самота.
Не отпивай глътка накриво
от порфирната мътна искреност на мечтите ми,
защото съм просто невзрачен невъзвращенец
на оня бряг, за който лелеях
толкова общи видения-хвърчила,
а сега срещу мен зеят напразно
седефите на всички мъртви обещания.
И точно тук,
аз гръмогласно избождам мислите си
и се захлупвам в последната
зле закърпена черупка на бездушевността си,
в окаян опит да забравя сънищата си.
Ония, с цвета на косите ти...
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Крушение в айсберга на тщеславието ти" | Вход | 7 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Крушение в айсберга на тщеславието ти
от libra на 13.03.2018 @ 18:04:06
(Профил | Изпрати бележка) | "Истинная любовь сказывается в несчастье. Как огонек, она там ярче светит, чем темнее ночная мгла." дано да четеш руски, попаднах на това тези дни, докато преглеждах разни стари неща и ми се иска да ти го оставя, като коментар :)
поздрав и се радвам, че публикуваш :) |
Re: Крушение в айсберга на тщеславието ти
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 13.03.2018 @ 21:22:44
(Профил | Изпрати бележка) | Радвам се да те "видя", Либе Либре :) Чета и разбирам, даже те поздравявам в отговор, с две тъжни песни на една от най-любимите ми групи въобще Калевала:
https://www.youtube.com/watch?v=dmWrAMWb5Ec
https://www.youtube.com/watch?v=zBqDHEcY614 |
]
Re: Крушение в айсберга на тщеславието ти
от libra на 14.03.2018 @ 13:33:37
(Профил | Изпрати бележка) | благодаря за поздрава с тъжните песни едната ми хареса, напомня ми малко на undenied на portishead/една от най-тъжните песни на света/, тях ги слушах до март 2007г. сега гледам да избягвам тъжни неща, ето и от мен поздрав: https://www.youtube.com/watch?v=E0rwHQeOx1U
а!и една молба, не ме наричай либе либре, че ми се гади, викай ми либрез, либ, либра, или каквото там се сетиш, мерси предварително, всичко друго е наред :) |
]
Re: Крушение в айсберга на тщеславието ти
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 14.03.2018 @ 14:43:46
(Профил | Изпрати бележка) | | :) Предполагам и Куба Либре, също няма да ти хареса? :)) Пък и то води до гадене ако прекалиш с бройките :))) |
]
Re: Крушение в айсберга на тщеславието ти
от Markoni55 на 13.03.2018 @ 09:33:45
(Профил | Изпрати бележка) | | Спомних си за Салиери по повод творба на Моцарт: "Прекалено много ноти...." Шегичка. |
Re: Крушение в айсберга на тщеславието ти
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 13.03.2018 @ 21:07:30
(Профил | Изпрати бележка) | | Мда... Затлачен е изворът, някога злачен и доста гъста тиня ще трябва да изгребе зажаднелия странник, докато отново потече бистрата вода на копнежността. Но ти не се отказвай - търси, мечтай, копай... |
]
Re: Крушение в айсберга на тщеславието ти
от mariq-desislava на 13.03.2018 @ 07:52:29
(Профил | Изпрати бележка) | О, блажена тъмнина,
в тягостното ти одеяние
не ще се съживя,
не ще премина през фантомната си самота,
а сред кървав пир осколките
на своето минало окаяно ще строша.
Да срещнеш мрака в себе си
е проява на висша смелост,
но и акт на отчаяние,
като топъл айсберг
полегнал в леденото сецесионово ложе
на скръбта.
Сред мъртви поеми и слепи слънца
аз съм просто кадавър -
от самия себе си ще те спася.:) |
Re: Крушение в айсберга на тщеславието ти
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 13.03.2018 @ 21:14:01
(Профил | Изпрати бележка) | колко нишки са се прокъсали
от влагата на всички здрачни епохи,
колко лунни сенки, колко дъги,
колко екватори ме отделят от теб...
но ти не спирай:
стигни ме през копривите на живота,
стегни ме в бадемовите си обятия,
опий ме с млякото на устните си,
отпий ме и ми дай покой...
Ние всички дишаме за онази единствена секунда,
която отнема дъха ни... |
]
Re: Крушение в айсберга на тщеславието ти
от kameja на 14.03.2018 @ 09:32:48
(Профил | Изпрати бележка) | Влачи разтопени ледове
черната река на твоето отсъствие.
Миражите на всичките утехи
разпръсват се на прага на сърцето.
А аз се радвам на завръщането ти в меланхоличната гама.
И в тандема ви.
|
Re: Крушение в айсберга на тщеславието ти
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 14.03.2018 @ 14:49:03
(Профил | Изпрати бележка) | Все повече изтънява реката, умират русалките и само суховеи обръщат камъните, където някога ние, предрешени като раци плахо протягахме щипките си към пълнолунието с истински искри в зениците си...
Толкова ми е мрачно в дни като днешните...
|
]
Re: Крушение в айсберга на тщеславието ти
от rady на 14.03.2018 @ 06:42:43
(Профил | Изпрати бележка) | И нека, нека този залез свърши,
за да настъпи мрак...
И мракът тъй за ми омръзне,
че да поискам светлината пак!
Не забравяй, не забравяй сънищата си, ония, с цвета на косите и, защото сега вероятно косите и са с друг цвят...И от нея са останали единствено седефите на мъртвите обещания, само те...А тя не заслужава това(забравата), никой не заслужава... |
Re: Крушение в айсберга на тщеславието ти
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 14.03.2018 @ 14:59:07
(Профил | Изпрати бележка) | | Адски изпипано стихче си съградила, rady. Истинска повелителка на залезите и първожрица на южния мрак си! А аз имам само забравата и се вричам в стъпките ѝ, нечетливо врязани във фината пепел на отминалите любови... |
]
Re: Крушение в айсберга на тщеславието ти
от secret_rose на 13.03.2018 @ 22:57:34
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Завладява тази особена красота на облачните крайречни изгреви...
Гледаш небето - прегризва слънчевите изречения в опита си да рецитира поезия. Между зъбите му - прозирната, ранимата плът на един стар, стар свят. Кърви, като зора... - Това е огънят в косите и утре сутрин...
Аз също съм го виждала. |
Re: Крушение в айсберга на тщеславието ти
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 14.03.2018 @ 15:07:07
(Профил | Изпрати бележка) | | Чувал съм от птиците през ранния май, за утрешното слънце и големите му оранжеви очи, но никога не съм бленувал за погледа му. Аз бях едно тъжно, залезно момче с прошарени лъчи и уморени ръце, отрекли очакването на твоите прегръдки. Ти никога не дойде, ти никога не дойде, ти никога не дойде на брега ми. Дори да засееш два чемшира в базалтовата сянка на някогашната ми любов... |
]
]
Re: Крушение в айсберга на тщеславието ти
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 19.03.2018 @ 12:56:06
(Профил | Изпрати бележка) | | Аха. Като приведени, отмалели от дълго протягане към неполучени прегръдки, пръсти на отчаяна плачеща върба... |
]
Re: Крушение в айсберга на тщеславието ти
от elsion (negesta@gmail.com) на 14.03.2018 @ 20:23:09
(Профил | Изпрати бележка) | айсбергът обвивка е, замръзнала форма на тъгата... под палещите лъчи на слънцето, хилядите стават едно с океана
(... а пък казваш, че аз съм пишела страшни работи :) |
Re: Крушение в айсберга на тщеславието ти
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 19.03.2018 @ 13:00:20
(Профил | Изпрати бележка) | Палещите лъчи на слънцето, а? Страшните работи се случват именно под благосклонните ми (уж) погледи... Ние всички сме малки ракообразни създания в огромния и много студен океан, наречен Тъга...
Атлантидата на забравената ни нежност е изгубена завинаги... |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 705
ХуЛитери: 3
Всичко: 708
Онлайн сега:
