автор: pastirka

Някой е минал през тази гора,
глуха до вчера и снежна,
и с теменужки и птичи пера
е нарисувана нежност.

Пъпките в клоните вече цъфтят,
пият нектар от небето.
Пак с разноцветна нега ще блестят
гиздави плодни дръвчета.

С вяра родените млечни треви
всичко в зелено бродират.
Сякаш земята ни слънце пови
и със усмивки полира.

Облачно рехав магичен дъждец
в унес с авлигите пее.
Те са роднини на всеки врабец,
свикнал и в сняг да живее.

Но е събуден бъбреца капчук,
морзова истина срича:
Тя е навсякъде, вече е тук,
студ от сърцата съблича.