автор: tender

Във топлата стая, сред уюта домашен,
забравили грижи, беди, суета,
в огнището слагаме бъдника прашен,
на масата - питка и свещица една.
Разчупваме питката - зрялост препечена,
пшеница, сълзи, топлина и слана.
Във всяко парче се таи, неизречена,
но всекиму лично и нежно наречена
любов от ръцете на онази жена,
успяла пръстта във жито да превърне
и с благия поглед на свята душа,
замесила обич, реликва и зърно,
с ръцете си всички съдби да обгърне,
събрала мечтите във питка една.

Свещен всеки залък е. Тлее свещта.
Пречиства ни пламъкът блед, но горещ.
Проблясват очите на тази жена.
Какво ли ни свети - очи, или свещ...