автор: Angelche

Щом погледа ми срещнеш
и подпаля водата в краката ти,
и това, че не съм безгрешна
с болка е открила душата ти,
тогава сетивата ти изгарят без остатъци
в теб плахо пристъпвам и се оглеждам
да не превърна в пепел замъка
изграден от любов и надежда.
Аз съм в него и съм толкова малка
всичко изгарям, но не съм безстрашна,
потича лава и ни обгръща в пламъци,
и гори, и искри огнени пръскат знаци.
Но пари жарта…….
опитвам се нещо да спася,
как искам нещо да запазя,
огъня да втечня, с нова сила да го запаля
религия твоя да бъда, богиня сред боговете
после върху въглени от вятъра разгорени
нестинарка в жаравата мълком да ходя
без икона в ръцете.