Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Anyth1978
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145

Онлайн са:
Анонимни: 508
ХуЛитери: 4
Всичко: 512

Онлайн сега:
:: pastirka
:: LioCasablanca
:: pc_indi
:: Oldman

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМайка
раздел: Разкази
автор: julia_nikiforova

Осъзнаваше, че рискува много като отива там, но вече нямаше друг избор. Децата и бяха яли последно вчера сутринта и вече коремчетата им къркореха от глад
От както се родиха само мисълта за тях и беше в главата. Много често заспиваше гладна, но доволна, че те са нахранени. Животът им беше тежък, но при гледката на играещите и палавници сърцето и се изпълваше с топлина.
Сниши се и бавно се промъкна през вратата на склада за колбаси. Никой не я видя. Тихо заобиколи грамадата от кашони, мина покрай високата маса, на която стояха наредени купища от салами, но не им обърна внимание. Продължи напред към вътрешността на склада и изведнъж замръзна.
С гръб към нея отсреща стоеше човек. Облечен в снежно бели дрехи, с гумени чехли и найлонова шапка на главата, той се беше подпрял на масата и четеше някакви документи. А на земята до него лежеше кашон с така бленуваната от нея наденица.
Можеше да усети аромати и даже от тук. Коремът и изкъркори предателски. Мъжът вдигна глава от листата пред него и се зауслушва. Тя стоеше без да помръдне.
Сега или никога!
Тялото и се изпъна като стрела и с няколко бързи скока успя да стигне до кашона, грабна едно парче наденица и хукна обратно. Мъжът стреснат подскочи и като я видя се разкрещя:
- Стой!! Пусни месото!
Навързаните наденички се закачиха за масата и я забавиха с част от секундата. Тя ги дръпна силно, успя да ги откачи и отново побягна с всичка сила. В този момент усети остра болка в левия крак. Продължавайки да крещи обидни думи, човека хвърляше по нея каквото му попадне. Беше я уцелил с една от куките на които закачаха месото. Болката беше разкъсваща, от крака и потече кръв, но тя не спря. Успя да се измъкне през вратата и се шмугна в близките храсти. Зад нея продължаваха да се чуват викове и крясъци и тя не посмя да намали темпото, въпреки силната болка.
На стотина метра от дома забави ход. Коцукайки стигна до малките, които като я видяха с щастлив лай се спуснаха към нея и лакомо задъвкаха деликатеса, който им беше донесла.
Майката застана отстрани и спокойна започна да ближе раната си.


Публикувано от Administrator на 09.03.2018 @ 10:14:53 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   julia_nikiforova

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.04.2024 год. / 12:16:33 часа

добави твой текст
"Майка" | Вход | 5 коментара (5 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Майка
от libra на 14.03.2018 @ 15:45:43
(Профил | Изпрати бележка)
не знам защо в началото си помислих, че става дума за котка, може би заради снишаването, кучетата май не се снишават, когато се промъкват някъде..
майки има всякакви, достатъчно е човек да прочете новините..но пък една майка, ако не се грижи добре за децата си, един ден тези деца отчели тази липса на майчина грижа, ще станат много грижовни родители, нещо като принцип на компенсацията се получава..разсъждавам си тук на твоя разказ :)


Re: Майка
от mariq-desislava на 10.03.2018 @ 15:57:37
(Профил | Изпрати бележка)
Успя да ме изненадаш, доста често имам чувството, че животните са по-човечни от хората.{}


Re: Майка
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 10.03.2018 @ 15:09:55
(Профил | Изпрати бележка)
Предполагам си го писала като провокация за осми март. Разбира се, че се е получило. Според мен няма по-силно чувство от майчинското. Да браниш, да опазиш, да се грижиш за децата си и да си готов да дадеш живота си за техния, в това е силата на майчината любов. Поздрави!


Re: Майка
от Angelche на 09.03.2018 @ 20:11:44
(Профил | Изпрати бележка)
Това е да си майка! Хареса ми!


Re: Майка
от Markoni55 на 09.03.2018 @ 16:07:54
(Профил | Изпрати бележка)
Майчица....трогателно е написано. И няма никаква разлика дали е човек илил животно, тя е майчица и би направила всичко за малките си. Корлеоне има един разказ в този дух, там майката е човек, но мотива й е да нахрани детето си...