Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 846
ХуЛитери: 1
Всичко: 847

Онлайн сега:
:: LATINKA-ZLATNA

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРазходка в парка
раздел: Разкази
автор: zika

Пролетта дойде.
В парка дърветата позеленяха и грейнаха във всички цветове на дъгата.
Птиците чуруликаха, пчелите жужеха около цъфналите цветя и треви.
Миришеше на приключения, на свежест, на младост.

О! Пролетта създаваше великолепното усещане за приказно докосване до природата.
И като по поръчка, по една от алеите се появи група деца - втора група от близката детска градина.
Вървяха в колона по двама. Учителката им бе отстрани и нещо им обясняваше.
Децата гледаха с блеснали очи приказната картина. Усмихваха се и бърбореха за всичко.
Изведнъж колоната спря. Строят се наруши и децата се събраха около едно малко охлювче, което пресичаше бавно пътя им.
Охлювчето също спря, но не се скри в черупката си. В него се впериха сини, зелени, кафяви, черни детски очи. Двата свята се срещнаха и започнаха взаимно да се изучават. Вселената притаи дъх в очакване на чудото.
- Деца – каза учителката, - кой иска да смаже с краче охлювчето?
Децата мълчаха и гледаха.
- Може би ти, Катя? – предложи учителката.
- Не искам! – отговори Катя. – Това гадно нещо, ще изцапа новите ми обувки и мама ще ми се кара.
- Тогава ти, Ники – каза учителката на едно синеоко момченце.
- Не може ли с камък? – попита Ники.
- Може – каза учителката.
- Ако имахме пушка, можеше да го застреляме в челото – обади се едно момиченце с червени панделки. – Тате така убива прасето за Коледа, с изстрел в челото – да умре като Ботев - от свой.
Напред излезе най-дребничкото момиченце от групата. Изплези език на всички и трупешката скочи върху охлювчето.
Чу се пукот като от изстрел. Момиченцето отскочи назад. Децата се доближиха, наведоха се и съсредоточено загледаха пихтията на алеята. Сбърчиха нослета от отвращение. Обърнаха се, наредиха се в колона по двама и продължиха разходката си.
- Да изпеем песента за пролетта - каза учителката и даде тон: „Свърши се зимата, пролет здравей, пролет здравей..
Децата подеха:
„Припка рекичката, весело пей, весело пей...“

На другия ден в дневника учителката записа:
Разходка в парка. Дисекция на охлюв. На децата им хареса.


Публикувано от Administrator на 08.03.2018 @ 16:46:04 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   zika

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 03:57:12 часа

добави твой текст
"Разходка в парка" | Вход | 2 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Разходка в парка
от mamontovo_dyrvo на 09.03.2018 @ 17:51:35
(Профил | Изпрати бележка)
Човек пише за да покаже релистични неща, или за неща които би искал да се случат, или за неща които не би искал да се случат... Може би е прекалено силно... но никой не би искал това да се случи. Така го възприемам аз... Защото... защото не съм очаквал екссцесиите които се случваха в детската градина в Бургас... и други неща на съм очаквал да се случат... Може би има смисъл от хипер хиперболизация...


Re: Разходка в парка
от Bukvist (ventura@dir.bg) на 09.03.2018 @ 09:08:39
(Профил | Изпрати бележка)
Дано, това което си се опитала да ни разкажеш, зика, е твой кошмар. Извинявай, но големи небивалици си написала - станала е една голяма пихтия, освен на алеята в парка, а и тук, в "Хулите", в раздел "Разкази". Не знам, защо ни поднасяш за четене такава случка, но в нея има нещо много извратено, което няма как да се случи наяве, освен в кошмара на някой автор. Но, както и да се се случила случката, тя литературно не струва. И от към заглавие, персонаж, диалози, а за финала не ми се коментира. Дори в детайлите ако се вгледаме е бъкано, меко казано, със "смехории":
1. "едно малко охлювче, което пресичаше бавно пътя им". - охлювчето не е пешеходец че да пресича. То не спира/както пишеш/- то просто си пълзи.
2. Целия ти диалог между 4-5 годишните хлапета и така наречената учителка. - ужас
3. А организираното убийството на една беззащитна твар - оставям без коментар
4. Финалът - той е жесток в пряк и преносен смисъл.