автор: tearfly

и те
очите
видели сивото небе
танцуват престъпните си танци
в чаша маргарита
солта по устните ми слива нощта и луната
пътувам до тъмното езеро
където
по бреговете
клоните и тревите слушат вятъра
четат разказите на водата
думите искрят
като малки пръски от бенгалски огън
огладнели ръцете ми търсят твоите
съединявам с пръсти устните ти
и шепна
че вратите са отключени
дори когато сърцето ми хрипти без кожата ти
дори когато мракът замръзва по ходилата ми
чакам те по изгревите на миглите ми
защото знам
че всеки сляп светофар няма нужда от знаци
когато малката му птичка
дрънчаща в желязното му тяло
лети уверено през мъглата
и знае къде
Си