автор: rady

Толкова дълго,
толкова дълго
изкачвах чужди върхове...
Дълго дишах разредения въздух
и сънувах дъждовни озонови сънища,
и сънувах кислородът,
как светеше меко
по теракота на антични улици...
толкова дълго жадувах
аромата на мокрите пинии,
но нямаше нищо наоколо.
Само неми скали
и подли, и зли ветрове.
Толкова исках
да притихна в нозете
на някаква стара любов
и да пия от виното
с цвят,
с цвят на Марсианска пустиня...
И да шепна,
много дълго да шепна,
че ти прощавам!
Но още не мога,
но още не мога.