автор: Angelche

Наваля сняг, прегърна ни в бяло
и е приказна зима,
у дома е уютно, свита под топлото одеяло,
играят палави отблясъци на камина
пламъкът сгрява лицето,
топли чорапки, аромат на чай….
И е топло…но не и в сърцето,
в него вятър силен витае
и навява и трупа преспи от сняг,
а душата, тя тихо мечтае, за споделена вечер,
вместо пламък в камина- топлина на ръце,
две очи и поглед изпълнен с любов,
мечтае за малко вълшебство в тихата нощ….
Свита под топлото одеяло, а е студено
снежинки валят направо в сърцето
и измръзва дъхът, студ и сняг сковават небето.
На вън е красива, бяла, студена зима
в камината тих огън гори
и всяка снежинка политна и после застина
в две блестящи, от студа уморени сълзи.