автор: Angelche

Зората подпали небето в рубини,
окъпа птичата песен в червено,
слънцето тънки струни опъна,
паяче заплете ранните сенки
в килими от слънчогледи огрени.
Капка роса се отрони с молитва,
търкулна се с нежност искряща
да потърси утринната усмивка
на слънцето жадуващо лято.
Свежият аромат на ранното утро
с меки лапички плахо проходи
по трепкащите леко клепачи,
с усилие се опита да задържи
поне още малко магията на съня.
Дълбоко от извора на душата
отряза сини малки вълшебства,
и ги захвърли в очите на странник,
да се слеят на небето с лазура.
………….
После остави четката и поиска да помълчи,
поиска всичката тишина да прелисти
да обходи небето тихо на пръсти.
Затвори очи, искаше друг свят да измисли,
друг свят, в който до нея вървиш ти.