автор: ivliter

В зелените листа на вдъхновението
пак плъзна короядът.
От високото небе над мен
не Бог,
в очите ми се взира празнотата.
Аз знам, приятели,
очаквате от мен
да лея дитирамбите на радостта,
с елей да ви миропомажа
и в розово да оцветя пейзажа,
но днес в деня ми сив
минорни тонове звучат
и светлината
през тъмен облак се прецежда.