автор: LATINKA-ZLATNA

(превод от сръбски)

Вкамениха ме на брега в мрамор;
отдавна реките ме кичат с тинест чакъл,
с мъртво семе от каменни хромели,
с ялова земя, отразена с граница,
враснала в псувня.
Къде са моите клисури, деспоте?
Къде е слязъл моят народ?
Израснал в грешно вдъхновение,
бреговете псуват ехото ми.
Пилеят ме мравки и потоци;
дори и моите камъни ме изоставиха,
възхитени от хода на времето.
Ръжда изяде буреносците,
не намерили условен начин за съществуване;
в очните им дъна малък звяр намери леговище
и изпепели мириса на палежа.
Къде са смъртните миряни, деспоте,
които половината небе озелениха,
да викнат на моите гарвани?
Къде е въздуха, кипящ от вечерните камбани?
В страха на лукавия, който работи в короната на дърветата?!
Къде е истинския старец, да призове
за защита на града?



НА РАЗВАЛИНАМА ГРАДА

Аутор: Милан С. Димитриевич, Београд, Србија

Каменили су ме мермером са бреговља
Давне реке су ме китиле муљевитим облуцима
Мртво семе са млинских каменова
Јалова земља са међаша граничника
Урасли у псовку.
Где су моје клисуре деспоте?
Где су сишли моји народи?
Разраслог у криво надахнуће
Брда ме псују одјецима
Развлаче ме мрави и потоци
Чак ме и моје камење напушта
Раздрагано протоком времена.
Рђа појела оклопнике
Ненашле погодбени начин постојања
У очним дупљама ситан звер нашао лог
Изгорео мирис паљевине.
Где су смерни мирјани деспоте
Што пола неба озеленише
Да вичу на моје гавранове
Где ваздух, кипући вечерњим звонима
У страху од нечастивог да налеће на крошње
Где је истинолики старац да сазива
На одбрану града.