автор: ivliter

На лятото в усмивката зелена
реката ме прегръща с тишина
и сини сенки с пръсти издължени
докосват с хлад запалените ходила.
И на листенце от върба крайречна
над мен увисва настроението ми
с едно нескрито любопитство.
Усмивката ми отразена във водата
ще потече в щастливо пеещия бързей
и ще нахрани рибите,
които все са гладни,
ала на строенията неподвластни.
И аз увиснал на едно листенце
в дървото старо на съдбата
надниквам с любопитство в бъднината.