автор: milyovelchev

През нощта се случи беда. Прогнилият покрив на конюшнята се срути. Ветеринарният изказа съмнение, че конят може би има счупени или спукани прешлени на гръбнака и известно време трябва да почива.
Предния ден се бе уговорил със съседа да му изоре и бранува нивата.
– Прощавай, комшу, но не мога – извини се на съседа си, когато дойде на сутринта. – Нощес се срути покрива на конюшнята и затисна коня. Вероятно има спукани или счупени прешлени на гръбнака. Ветеринарният каза...
– Ама ти нали ми обеща? – възмути се съседът.
– Не трябва да го впрягам известно време.
– Вчера едно говорихме, ти сега – друго.
– Не бива да го впрягам. Това може да го убие.
– Нали ми обеща? – продължи да роптае съседът.
Стопанинът не издържа, качи плуга в каруцата и впрегна коня.
Когато го подкара, конят направи няколко крачки и падна.
Тялото започна да агонизира.
Гледаше го с големите си очи и молеше за помощ.
Малко преди да издъхне, притвори клепачи, пак ги отвори, две сълзи се стекоха и тялото притихна. А изгасващият поглед сякаш крещеше: „Защо го направи?”
Не знаеше какво да отговори. Свали каскета си, наведе глава, прекръсти се три пъти и прошепна:
– Уморих се.