по памет всичките снежинки засвирват във очите ти Бетовен
обърнали ревниво гравитацията подхвърлят се усмихнато нагоре
оттам валят писмата на поетите написали Любов във ден дъждовен
открили
че са свършили билетите
промъкваме се в редовете
на съвършен вълшебен спомен
зъбчато ни се смее времето
в тромпет мелодията колабира
душите ни - прекрасен пирует
отново в небесата се намират
копнежите догонват битието изгряла нежност от луната протестира
че все не стигат устните сърцето когато от безсъние умирам