автор: stambol

Сиво спокойствие в есенна Варна...
Лятото куфари стяга за път.
Гонят се кестени по тротоара,
а кафенетата празни мълчат.

С крясък на гларуси в делника потен,
аз се оглеждам в стъкло и в бетон.
Бризът лудува, а плажът самотен
изпраща поредния летен сезон.

Там, до театъра, знаков часовник,
буди внезапно със есенен звън.
Късни туристи оглеждат виновно
как острият вятър препуска навън.

Лодки забравени тихо се нижат,
с трепет усетили, че ще вали...
Бият вълните в рибарските грижи.
Стъпки се губят в крайбрежни скали.

Фарът сънливо премигва унесен,
влюбен в прибоя, над който звъни
и в спомен брадясва моряшката песен -
щура за младост, море и жени...