автор: Angelche

Понякога е плашещо, да чуеш мислите си,
да се стряскаш от ударите на сърцето.
Плашещо е всичко близко и далечно,
близкото не искаш вече, а до теб е,
другото далеч е и не можеш да достигнеш.
И въртиш се в омагьосан кръг, не спираш,
чудиш се мечтите ти защо са, а ги имаш
и се трупат хиляди въпроси и е непростимо
да се раждаш, да живееш, да умираш,
да си някой, да си никой, да си нещо или нищо,
да се питаш кой си, да не знаеш, да не се намираш.
Как е плашещо да си объркан и невиждащ.
Мислиш, че си слаб, а дори не подозираш,
колко сила в тебе има- събуди я, събуди я!
Обърни, срещу себе си и закрещи,
срещу Всемира, срещу цялата Вселена!
Изкрещи и с пълна сила- Остави ме да обичам!