автор: stambol

Дърветата във старата градина
разкършиха снагата си студена.
Едно врабче през клоните премина
и падна пред нозете ми ранено.

С бездомния си полет то горкото,
търсеше подслон във висините...
И пърхаше да литне от дървото,
но се удари в клоните извити.

В очите на издъхващата птица,
видях звезда премигваща далечно
да пали в две угаснали зеници
един нескрит копнеж за вечност.