автор: anonimapokrifoff

Небето ме гледа с очите на хъски
в дълбокия, нарцисно жълт февруари
и локви се хилят на хиляди пръски,
а вятър разлиства зелени пожари:

дървета ще плезят свенливи езици,
дори и дъждът неизбежно ще спира…
Животът – капризна и шарена птица,
високо се рее ей там, над баира.

Аз влача пак спомени, низ пилигрими –
съвсем във духа на мъдреца Спиноза.
И тъй не ме бива да мисля във рими,
че все съм до гуша в житейската проза.