Безброй желания
изяждат часовете ми,
джобовете изпразват
и палят новите огньове
на страстите нестихващи.
С монетен блясък
изтича тяхната вода,
водата на банкнотите
отъркани от много жадни пръсти.
Пак в пролетно опиянение
прииждат толкова желания –
мераци незаситени
извиват палави вихрушки
в площада пренаселен на сърцето.
Самото слънце –
несекващ извор на копнежи,
в мен гледа присмехулно –
усмивката му златна мами с нови обещания,
с измислици неосъществими.
Така ще е до идването на съня –
единствено успешният ми избавител.