автор: Albatros

... додето Господ ме съгледа, ще бъда вече много стар,
ще съм отишъл при съседа за две лопатки бавна жар,
ще спя в дебела снежна пряспа или в коруба на пчели,
и моята „Оо-о, нощ ужасна!” ще секнат третите петли,
и може би ще съм приключил със земните си теглила,

ще слизам – чист планински ручей, от заскрежените била,
светът за мене ще забрави – какво да искам по-добро? –
из пролетните ми дъбрави пак ще дъхти на колендро,
след облаците във безреда ще литна – светъл дим в кюмбе,
додето Господ ме съгледа, ще съм на Седмото небе...