автор: misteriavechna

Не на екс!
Остави да ти запари!
Бавно! Премини през всеки вкус!
Не! Недей да го преглъщаш, още!
Удължи гъдела радващ сетивата!
Задръж! Задръж, изследвай до микрони,
опияни рецептора на сладостта!
Почакай!.. Още малко!
Нека леко загорчи!
Почувствай, как се влива сокът,
от земята в жадните лози.
Усети лъча погалил грозда,
наедрял от слънчева любов.
Представи си капките дъждовни,
напоили сили в чудотворните асми.
Мъглите и осите в съпротива
жилещи берящите ръце..
Потърпи, докато ферментира,
за удоволствие...и вече преглътни.
Сега целувай!