автор: RockAround_theC_l_ock

Беше време, когато се любехме...
в пъти – на ден!
Може би сме се карали.
Беше веднъж – на година!
Беше време – откраднало нещо
от теб и от мен.
А животът, задъхан от бързане,
взе, че отмина.

Беше време, когато се мразихме...
беше – веднъж!
Не запомних годината – зная,
че някога беше.
Беше време разделно – нагазихме
в тиня и дъжд,
ала Бог е Любов, щом намирахме път
и когато валеше...

А сега – все мълчим непрощаващо...
в пъти – на ден!
Пускам старото радио – тихичко пее:
„...любов помежду ни...”
Ще погледнеш ли, моя любов, своя мъж
изведнъж – разярен,
как събаря бездушни стени,
за да чуеш най-важните думи.

Бой..Боев, 14.02.2018

( На всички, с душа съхранила Любов –
за Свети Валентин)