Взирам се в себе си, там в огледалото.
Счупено. Гледам отражението си,
изкривено, прегънато, безформено
в причудливи геометрични фигури.
Парченца. Всяко от тях е част от мен,
всъщност парченца от пъзел,
сложени на мястото си пасват идеално.
Така сглобена се виждам с много отблясъци.
Парченце любов, парченце мъка и малко тъга,
парченца мечти, копнеж и надежда,
парченца страх, безчувственост и умора.
Умора от всичко, от целият свят
и най- вече от себе си, от това отражение,
от този сглобен пъзел- измама.
А как искам да надникна невиждаща
от другата страна на огледалото.