автор: flagumdei

Тих зимен отлив е превърнал в огледало
този бряг. И ходя по небе.
Потъвам в облаци и всяка сянка там
ме лъже, че е твоят силует.
И после стъпвам
с доверие на древен нестинар
с измръзналите си крака по слънцето.
Погълнат съм, изглежда, в пясъчен часовник
на този плаж
и само в твоята ръка лежи властта
да бъда горе или долу и кога
ще пуснеш времето да се стече назад,
или да ме разполови
в преди и след.
Не си до мен, но виждам, че отзад
оставям две следи и вече знам:
това море без теб е невъзможно.