автор: daro

Навярно вече съм в преддверието
на времето,
което никого не ще смущава…

щом, днес, на празника си получавам
вързопчето с кокичета,
от биполярното сърце на приятел.

От кутията му обла,
едно прозорче се отваря
и страховете с крайните нагласи,
с два размаха си отиват –
напускат строгата тъмнична стая.

Съзерцавам, отвъд пердето на очите,
как на най-високото високо
потрепва кацналата птица.

И немирно гука, свободата.