автор: Angelche

Тънки клони на плачеща върба
увиснали над реката,
спуснали жълти ресни докосват тихо водата.
Тя помни всички боси крачета,
усетили в нея прохлада,
всички пръски блестящи,
усмивките по лицата.
Помни самотни сълзи
изплакани над водата, всички мечти
останали да висят в косите на здрача.
Помни реката….мълчалива тече…
бистра подскача и пее с тих ромон,
животи от камъчета влече,
в капки сбира неизживени любови.
По наклона песента и е бурна
в красив водопад се разбива на воля,
пенливите бързеи стръмно
се спират в синьото на детския поглед.
Но помни водата! Помни и носи
в себе си всеки вик, всяка прошепната дума,
всеки спомен и всички въпроси
Кое е сега и кое вече е минало?