автор: libra

поклащаше се нещо оранжево
какво бе то точно-не зная,
нo от пред мен до безкрая
следвах цветът му отнесенa,
в ушите си даже чувах
стройна маршова песен,
вървях неотклонно след него
аха да го стигна-ухаеше вкусно..
и то все се измъкваше с финес, изкусно,
така си вървяхме и миг преди
главата ми съвсем от мисли
какво е то? да се задръсти,
изведнъж някой щракна с пръсти!!
прогледнах и пригладих ушите си клепоухи
въздъхнах дълбоко и глухо,
и видях как крета магаре след морков
изпънало шия преглъща, а моркова бяга,
поклаща се, със страх назад се обръща :)
но гонитбата, хм, все някога свършва.........
:)