Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: geoscan
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13773

Онлайн са:
Анонимни: 75
ХуЛитери: 6
Всичко: 81

Онлайн сега:
:: StefkaMiladinova
:: lennichkata
:: libra
:: suleimo
:: Elling
:: mariq-desislava

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2018 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
16 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКоленете ми охлузени
раздел: Поезия
автор: LeoBedrosian

Преследва ме по улиците стари
едно дете с коричка хляб в ръка
препъва се по прашните оврàзи
и храни риби в лятната река.

Обуло стари гуменки на босо
на коленете кели го сърбят.
Лъщят в очите хиляди въпроси
за него благ и нежен бе светът.

Охулени вървяхме сред селото
отпред съм аз, след мен то влачи крак.
На къщицата крайна спря горкото,
аз тука те оставям, няма как!


Публикувано от anonimapokrifoff на 09.02.2018 @ 12:07:51 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   LeoBedrosian

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

17.08.2018 год. / 21:34:05 часа

добави твой текст
"Коленете ми охлузени" | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Коленете ми охлузени
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 13.02.2018 @ 23:16:58
(Профил | Изпрати бележка)
Спомен за детството. Щом се помниш, останал си истински, Лео. Докосна ме това стихотворение. Поздрави!


Re: Коленете ми охлузени
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 09.02.2018 @ 12:12:57
(Профил | Изпрати бележка)
Защо ли ми се струва, че е останало в теб, Лео...


Re: Коленете ми охлузени
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 09.02.2018 @ 12:40:39
(Профил | Изпрати бележка)
Представих си този силен образ : "Лъщят в очите хиляди въпроси"! Защо ли обществото ни има само щърбави отговори на тези питания..?


RE: Коленете ми охлузени
от mariq-desislava на 10.02.2018 @ 15:31:18
(Профил | Изпрати бележка)
Реалността такава, каквато е, без украси.{}


Re: Коленете ми охлузени
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 10.02.2018 @ 18:04:53
(Профил | Изпрати бележка)
Лео - или *преведи* какво е *коленете кели*, че чичко Гугъл не знае,
или ще тръгна да правя предположения като
... а колене охлузени - сърбят...

... а и *охулени вървяхме*, ама то, поне е разбираемо без превод -
одумвани с негативен привкус... :)

Е, трябва да си ме знаеш вече - като ми хареса нещо, първо мърморя.
И се *заяждам*... :)

Хареса ми, разбира се!
И *моето* си момче тръгна да се препъва край мен... :)
...че и една аритмия на сърцето... тръгна...
Браво на теб, Лео!

:-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
И благодаря за спомена който ми подари! :) :) :)