автор: misteriavechna

Ако ме забрулят ветровете и
искам да се спотая в топъл заслон,
да ми сипеш горещ чай и разтриеш
краката, скапани от тежък път...
Ако си представям идилия,
че решиш косата ми с дървена четка
и нежно внимаваш да не ме оскубеш...
ще е наивна заблуда!
Ти ще ме изправиш с лице срещу
вятъра, и ще ме караш да вървя
преко него, чая ще излееш върху
мазолите после ще ги разтриеш,
за да боли още повече...
А косата ми ще остава по четката,
оскубана, забързано недосресана,
преди да ме хвърлиш в бурята.
Ти си такъв...
И аз съм такава...
И ще си плътно до мен!