Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: mari4elimi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14153

Онлайн са:
Анонимни: 551
ХуЛитери: 0
Всичко: 551

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2024 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОбувките
раздел: Разкази
автор: zika

Усещах ги в тъмното. Миришеха на кожа, метал и сила. Да! На сила. Бяха здрави туристически обувки. От Австрия. Подарък от вуйчо ми. За да успокои мама, че най –после ще съм обут в нещо, което няма да мога да скъсам.
Не знам на какво повече се зарадвах - дали, че краката ми ще са на топло, или, че никой нямаше такива обувки.
Вуйчо и мама дойдоха в интерната една студена есенна сутрин. Постояха малко, колкото да ми връчат тези здрави, топли, туристически обувки с метални върхове. Настояха да ги обуя веднага. Краката ми в скъсаните платненки бяха ледени. От тогава имам чувството, че никога няма да ги стопля.
Платненките изхвърлиха в боклука.
Обух ги. Станах по-висок. И силен, и голям, и смел…Даже не обърнах внимание на мама, която се появяваше рядко, и на вуйчо, който идваше два пъти в годината от Виена. Сбогувахме се набързо и аз полетях към училището.
Подметките бяха твърди, кожата скърцаше …
През целия ден бях номер едно. Очите на другите бяха все в обувките. А когато тарторите в училището решиха да ме сритат по обувките и изреваха от болка, бях приет в редиците им за пълноправен член, нищо, че нямах четиринадесет години.Този ден и учителите не ме закачаха.
Вечерта ги прибрах в спалното помещение. Скупчиха се около мен и всеки ги подържа в ръцете си. Никой не посмя да ги обуе.
Скрих ги под леглото, но ги усещах дори в съня си на краката. Тази нощ краката ми бяха топли все едно ги бях мушнал между краката на момиче. А под леглото ми имаше нещо, което миришеше и познато, и странно, и чувствено. Идваше ми да ги погаля, както ми се искаше да погаля кичура непокорна коса на Галя – най-развитото момиче в класа. И това нещо бе мъжко, бе мое.
Да, понякога всичко, което искаме е чифт обувки и някой да те забележи.
Притежавах ги два дни. На третия изчезнаха. Безследно. Дали бях съкрушен? Не помня. Знам само, че стоях в спалното и не можех да отида до училището на другия край на двора, защото нямах никакви обувки, а навън прехвърчаха първите снежинки.
Смили се над мен домакинът на интерната. Намери отнякъде гумени галоши и аз отидох на следобедна занималня.
В стаята бяхме само аз и Галя. Краката ми бяха вкочанени. Седнах срещу нея на масата, събух галошите и заврях краката си между нейните. Точно там където трябва.
Бузите й пламнаха. На мен ушите. Колко сме стояли така не помня. Но, цялата седмица не усетих студа, въпреки гумените галоши.
Мама дойде пак и ми донесе старите таткови обувки.
Боже! Не бях се сещал за това от почти петдесет години.
Знаеш ли защо ти разказвам това? Защото, защото …ми е студено на душата…


Публикувано от alfa_c на 05.02.2018 @ 20:04:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   zika

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Северозападен монолог
автор: LeoBedrosian
1548 четения | оценка 5

показвания 38790
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Обувките" | Вход | 8 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Обувките
от face на 08.07.2018 @ 13:44:30
(Профил | Изпрати бележка)
Възхита


Re: Обувките
от zika на 10.07.2018 @ 14:57:36
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря!

]


Re: Обувките
от alfa_c (alfa_c@hulite.net) на 05.02.2018 @ 20:11:08
(Профил | Изпрати бележка)
И аз ги усетих тия обувки. :)
Душата трябва да е гола, за да усеща - и студа, и топлината. Иначе никога няма да разбере кое какво е. Труден опит, но то пък лесен няма.


Re: Обувките
от zika на 05.02.2018 @ 23:08:38
(Профил | Изпрати бележка)
Нали? Понякога спомените имат голяма сила. Хубава вечер!

]


RE: Обувките
от misteriavechna на 05.02.2018 @ 21:10:05
(Профил | Изпрати бележка)
Много истинско!


RE: Обувките
от zika на 05.02.2018 @ 23:09:18
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря! Хубава вечер!

]


Re: Обувките
от Angelche на 05.02.2018 @ 22:33:17
(Профил | Изпрати бележка)
Стопли ми душата с този разказ, нека и твоята е топла!
Поздрав:)


Re: Обувките
от zika на 05.02.2018 @ 23:10:50
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за мнението! Спокойна вечер!

]


RE: Обувките
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 06.02.2018 @ 07:30:26
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Топъл разкъз,истински ,в него душата влиза по топли чорапи и присяда до всяко обгръшащо изречение Много ми хареса.
Поздрав!


RE: Обувките
от zika на 06.02.2018 @ 12:40:11
(Профил | Изпрати бележка)
Целувки, Инди! И аз си те обичам!

]


Re: Обувките
от mariq-desislava на 06.02.2018 @ 15:41:43
(Профил | Изпрати бележка)
Обувките като символ на щастието, което идва тихо.{}


Re: Обувките
от zika на 07.02.2018 @ 21:40:27
(Профил | Изпрати бележка)
Колко хубаво го казваш! Благодаря!

]


Re: Обувките
от libra на 06.02.2018 @ 16:11:02
(Профил | Изпрати бележка)
песента на кръвта, може ли да стопли душата? ето че в този разказ може
кратко, ясно, всяка дума в изречението си е на мястото, добър текст се е получил
поздрав :)


Re: Обувките
от zika на 07.02.2018 @ 21:39:44
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря!

]


Re: Обувките
от leslieshay на 08.02.2018 @ 04:38:57
(Профил | Изпрати бележка)
Не знам защо така се сетих за слончето Дъмбо. Сигурно защото и ти така си открил, че силата, височината и смелостта са си били в теб през цялото време и си успял и сам да намериш как да се стоплиш ;)


Re: Обувките
от zika на 08.02.2018 @ 06:24:36
(Профил | Изпрати бележка)
Усмихна ме! Благодаря!

]