автор: mariq-desislava

Когато тишината се облегне
на отсрещния прозорец,
не бързай да се разденяваш -
бъди ми нощ, дете, и кошмарите
ще си обуят сънните терлички
и ще се събудят другаде.

По опакото на мрака
танцуват светли чудовища,
небето е пренаселено,
а Земята си тръгва от нас с всички
възможни чудеса,
натъпкани в отшелническо вързопче.

Глутница звезди в сърцето ми догаря,
в дирите от сълзите ти се раждам.
Безсмислено е да се пише повече –
мъжът сам по себе си е поезия.