автор: milyovelchev

– Това, германците, Марко, са друга бира! Не крадат, не лъжат, спазват законите. Затова им е подредена държавата. И много работят. Ама много, ти казвам! Обаче и много се вживяват. Затова се тресат от нерви. Не са като нас. Осрали сме се до ушите, обаче не ни пука.

– Така си мислиш – свали поглед от книгата мъжът ù. – И те крадат и лъжат. Президентът на Байерн Мюнхен как го хванаха в данъчни измами? И в затвора лежа.
– Аааа, видя ли?! Измамил, хванали го и хоп – в затвора. А нашите измамници – на свобода! Не сме като германците. Онези са друга бира.
И този път си затрая Марко, но тая приказка много го дразнеше. Къде я беше чула и какво ù харесваше? За щяло и нещяло: „Това нещо е друга бира... Ония хора са друга бира...”

Телефонът иззвъня.
– Ало! – вдигна слушалката Неда.
– Мамо, здравей, аз съм – беше дъщеря ù Найда, от Германия. – Нещо се изложих. Томас ме помоли да му сготвя яйца по панагюрски, но май не се справих. Кажи ми, моля те, ти как ги правиш?
– Ало? – Неда се направи, че не чува.
– Мамо, не ме ли чуваш?
– Ало?
И затвори.
– Това пък защо беше?
Марко наведе книгата, както си лежеше на диванчето, и погледна учудено над очилата:
– Аз я чувах от тука, а ти се правиш...
Телефонът пак иззвъня.
- Мамо?
- Ало?
- Мамо, не ме ли чуваш?
- Ало? Не Ви чувам.
И пак затвори.
Марко продължи да я гледа с недоумение.
Повъртя се Неда, като да търси нещо, почеса се по главата, седна до масата... стана, отиде в килера, донесе един буркан с туршия и шише с ракия. Извади двете юзчета от витрината, вилици от чекмеджето, изсипа туршията в една чиния, наля ракия.
Марко не изчака да го покани – преглътна жадно, облиза устни, остави книгата на леглото, пъргаво се изправи и седна срещу жена си.
– Не е за казване, ама ще ти кажа – рече Неда и вдигна юзчето.
Погледнаха се в очите и кръстосаха източените гърла на стограмките.
Тези юзчета, с изрисувани на тях русалки, морски фар и скали, им бяха останали от младите години, когато ходиха веднъж на море. Свидни им бяха, защото там, на морето, в дървеното бунгало на горското, Неда зачена и роди после Найда. Пет години преди това не можеше да хване.
– Случи се – започна да разказва Неда – една седмица преди да си тръгна. Казах на Найда какво съм решила да сготвя за вечеря и тя се зарадва. Сутринта, след като заведох малката на градина, купих от турците чушки, кисело зеле, кори за баница, кисело мляко. Кайма купих от търговския център, че турците свинско не продават. Цял ден не подвих крак. Вечерта, когато се прибраха, сложих масата. Баница, пълнени чушки на фурна и зелеви сърми с млечен сос. Видях го как се наведе и ги помириса. Чак тогава се усетих, че не трябваше да слагам чесън нито в плънката, нито в соса. Каза ми Найда, ама аз забравих. Сгреших.
– Не е трябвало – поклати глава Марко.
– Една скилидка само смачках със сол! И знаеш ли какво направи зет ти?
– Какво?
– Изпържи си три яйца и си намаза филия с масло. „Той, Томас, много обича яйца, мамо.” – вика ми нашата, а на мен ще ми се спука жлъчката от яд.
– То си е за яд.
– Стиснах зъби, замълчах. Нищо не казах, ама ми щукна една щуротия. Защото, Марко, тия германци може да са умни, ама са и малко глупави. Много лесно се поддават на манипулация. На другия ден Найда имаше съвещание до късно и се обади да не я чакаме. Познай какво му сервирах на зет ти за вечеря?
– Сложила си пак чушките и сърмите – засмя се Марко.
– Не позна. Направих му яйца по панагюрски.
– Ама без чесън? – запита сериозно Марко.
– Че как – яйца по панагюрски – без чесън?! – отвърна жена му. – Ама чакай да ти обясня как го изманипулирах, германеца. Чукнах яйцата във вряща подсолена вода с малко оцет, сложих си в моята чиния подложка от кисело мляко и чесън, залях ги с разтопено масло и червен пипер. Дори и копър им ръснах. Както си му е редът. А на него му викам: „Зетко, яйца по панагюрски така се правят, но на теб в подложката чесън няма да ти слагам, че то туй нещо за жена ти, за Найда, не е добре. На моя Марко, като му направя яйца по панагюрски, хем че е на години, после такъв мерак му идва... Нали се сещаш?... За секса ми е думата. А тя, Найда, ще се върне уморена... Няма да ти слагам чесън в подложката.” Почеса се зет ти, където не го сърби, замисли се и рече: „Традиционелише българска кухня, Неда, трябва спазва. Слага чесън!” Захапа въдичката като ракитски шаран.
Телефонът отново иззвъня.
Спогледаха се.
– Ако е тя, ще ù кажа – отсече Неда, отиде до телефона и вдигна слушалката. – Здравей, маминото!... Ти ли си била?... Не знам защо. И друг път ми е правил така. Кажи!... Чесън сложи ли в млякото?... Че как – яйца по панагюрски – без чесън?!... Сложих му и ги изяде. Харесаха му, та чак чинията си отопи!... Хайде, пък се обади пак, да ми кажеш! И да не забравиш малко копър да ръснеш отгоре!... Чао!

– Ало!
– Здравей, мамо! – обади се дъщеря ù на другата вечер. – Обаждам ти се, за да ти кажа, че Томас много хареса яйцата. Направих ги както ми каза. Нещо му стана на този човек! Преди не можеше да помирише чесън, а сега... И още нещо, много интересно. Не знам дали да ти кажа... Ало, мамо!
– Слушам те, казвай!
– Знаеш ли какво е това либидо?
– Мисля че знам. Ние му викаме мерак.
– Това е! Не знам, мамо, от чесъна ли, от копъра ли, на Томас либидото му се покачи. Такъв мерак до сега не е имал. Дори... как да ти кажа... не съм такава жена и това от една страна ме радва, но от друга – взех да се плаша.
– Че защо да се плашиш? – учуди се майка ù, позамисли се и добави: – Гозбата, когато има една-две скилидки чесън, си е друга бира!

ПРОДЪЛЖЕНИЕ:

Това, дето сега го допълвам, не е интересно, но ви го разказвам, за да видите какво нещо е женската солидарност.
След няколко месеца се наложи Марко да лети за Германия, да помага. Вечерта преди полета Неда взе да му обяснява какво е сложила в куфара, кой подарък за кого е, но изведнъж се сети нещо и се тупна по челото. Едвам дочака да остане сама. Когато Марко излезе да храни прасето, бързо набра телефона в Берлин.
– Слушай, Найдо, нещо много важно! – започна приглушено Неда. – Баща ти си е сложил в куфара четири пластмасови шишенца, по половин литър, с мастика. Той си я носи сам да си я пие, но знаеш ли, всичко се случва! Да кажеш на Томас, че това е гаражно менте, има метилов алкохол... да не е посмял да я опита! Може да ослепее. То не е така, защото тя си е чиста карнобатска, но ти го излъжи! Нали се сещаш защо ти го казвам? Думата ми е за мерака... за либидото. От туй нещо, Пено, меракът много скача! Тя, мастиката, не е като шнапса! Мастиката е друга бира!