автор: pastirka

В света дошъл е всеки като гост
за шепичка любов - без цвят и раса.
Налейте вино и да вдигнем тост,
изправени до пълната ни маса.

Да пием за самотника в снега,
подал към нас ръка за милостиня
и за човека, разделил мига,
от страх с богатство да не се размине.

За снобките с перфектния им грим,
облекли тоалети на Версаче,
за тъжните жени с неразрешим
проблем, над който често вечер плачат.

За рожбите на новия барон,
родени в лукса на живот охолен
и тези, не открили роден дом,
не чули блага дума, смях фриволен.

Да пием и за щедрия чудак,
раздал ни обич като божа пита,
но и за онзи мъж, незнайно как,
превърнал сам сърцето си в копито.

И нека всеки - беден и богат,
добър и лош, от другите различен,
открие любовта си в този свят
и е щастлив, защото е обичан!