автор: Angelche

„Свърши- помисли си тя- пътуването свърши.“ Сега трябваше да се върне към нормалният си живот и да продължи. Пътуваше, усещаше лекото полюшване на влака и някак от далеко дочуваше потракването на колелата. Седеше до прозореца. Картината вън се движеше, бягаха дървета и храсти край леко замъгленото стъкло. Малко по- назад от тях, нивята се опитваха да ги догонят. А в далечината хълмовете посивели от рехавия сняг, се движеха бавно и тромаво, не им пукаше за гонитбата. Гледаше навън, гледаше движещият се пейзаж, но виждаше себе си. Виждаше се в тениска, широка и дълга, неговата тениска. Косата и е вдигната небрежно, така я прибира когато и пречи. Седнала с крака свити до тялото, коленете докосват гърдите и.
Обича да седи така, така свита се чувства съвсем мъничка. В ръката и чаша с кафе, ароматно, отпива… сънена, с цигара, пуши. Той седи срещу нея, пие кафе, гледа я, тя се усмихва. По тялото и още горят целувките му. Щастлива е. Мълчат… и двамата мълчат. Така искат, така им е хубаво. Пие кафе, усмихва се и е щастлива. Той я гледа и отпива поредната ароматна глътка, а цигарата дими в ръката му. Чувства се добре, уютно в това мълчание, тогава уловиха оня, единствен миг на щастие…..оня миг……и тя не искаше той да свършва…трябва да продължа…
Когато тръгваше за този семинар, бе с ясното съзнание, че отива само за да бъде с него…. Срещна го късно, прекалено късно се появи в живота и….а сега… трябва да продължа... Дърветата не спираха да се движат. Някой в купето говореше, чуваше се смях, но това беше някъде далеч от нея. Сви се, завря брадичка във високата яка на палтото си и продължи да гледа през стъклото…..трябва да продължа….
Картината на вън беше започнала да се променя, навлизаха в град. Блокове…комини на предприятия….нейният град. Размърда се, влакът започна да намаля скоростта. Някой и помогна да си свали сака, даже не видя кой е, само успя да измърмори едно: „Благодаря!“ Влакът все повече забавяше ход, навлизаха в гарата. Перона беше изпъстрен от хора- пътници, посрещащи, изпращащи, бяха наредени като войници край спиращия влак.….Вече в коридора, през прозореца видя млад мъж с две дечица, които усилено и махаха. Тя леко се усмихна и също им помаха….трябва да продължа…. Влакът спря.
-Мамооооо!- тя приклекна и прегърна крещящите от радост деца….трябва да продължа….
Вечерта мина тягостно, беше отнесена, не и се говореше, а децата пощуряха. Когато най- после успя да ги приспи, влезе в банята. Стоеше под душа със затворени очи, водата галеше тялото и, горещината я пареше като онези целувки. Отвори очи и сякаш се събуди….трябва да продължа… легна си. Усети топлите ръце на съпруга и как се плъзват по тялото и, опита се да я целуне, тя се отдръпна.
-Какво има мила?
-Ммммм нищо- едва успя да промърмори- нищо, просто съм изморена…..този семинар….и това пътуване…..
Той я придърпа към себе си, гушна я на рамото си, нежно целуна още мократа и коса:
-Спинкай миличка, почини си!
Не знае колко време е гледала невиждащо в мрака, не помни кога е заспала.

--------------------------------------

-Мамоооооо!
Отвори очи, слънцето проблясваше през прозореца, дори и зимно, усещаше как леко стопля лицето и. Лежеше, не и се ставаше, харесваше и тази слънчева милувка. През отворените врати до нея достигаше аромата на прясно приготвено кафе….тя е с тениска, широка и дълга…неговата тениска…в ръката и чаша с ароматно кафе…….трябва да продължа….
-Мамоооооо! Чочо иска да ме хапеееее!- от детската се чуваше боричкане, едновременно с това детски смях и писъци.
Това я върна в реалността. Бавно се надигна, седна…..трябва да продължа…..та тя имаше всичко…прекрасен съпруг, който я обичаше, правеше всичко за нея….носеше я на ръце…..и тя го обичаше…и двете малки слънчица…..тя имаше всичко, всичко!!!….трябва да продължа….Минавайки край отворената врата на кухнята видя съпруга си с чаша кафе в ръката протегната към нея. Тя се приближи, взе чашата, обгърна я с длани, усети топлината и. Той я целуна
-Как си, наспа ли се?
-Пътуването свърши, тук съм, ще продължа!
-Какво?- недоумяваше той.
-Нищо миличък, свърши…пътуването свърши… пак съм си у дома и имам всичко!
-Мамоооооо, помооощ!
Тя отпи от кафето, приятна топлина се разнесе по тялото и, а ароматът…..ароматът….
-Идвам слънчице, идвам!-……….ще продължа!!!