автор: misteriavechna

Изстрастени вопли
се увиха около шията
на изстинал полилей.
Пропукващи подбедрици
сгряват прелъстен уют,
усети се надпреварват,
безпорядъчно гонят вятъра
на чувствен чародей.
Ъглите се заоблят в
тюлена мъгла.
Светлините стопени
захарно на карамел
по стените рисуват
живописни линии.
Шепота изтича между
пръстите полепват
думи- восък разтопен.
Втвърдяват се по кожата
подръпват гъделичещо,
сливат се със сенките
и невидимо изчезват с тях.