автор: tomatroev

Как искаш ти да бъдеш с всичкия си.
С какво са, казваш, повече от мен?
Но сякаш, че си прокълнат и всички
така ти казват: "Ти си откачен!"

За тях работи всеки бар във Варна.
През ден са във Виена и Париж.
А в "Младост" откачен си ти от парното
и нещо все на някого дължиш.

Ония, дето на вратът им е широко,
за теб приготвили са нов електрошок.
И виждаш: откачен си и от тока,
и с гръмотевица дано те тресне Бог!

Да може само някой да докопаш...
И тихо, като куче пак ръмжиш.
Но здраво те е вързала Европа
и няма начин да не откачиш.

Те още са на всеки километър,
дори отсам Китайската стена.
А ти отиваш при Свети Петър,
видял в тунела малко светлина.

И, откачил се от Земята най-накрая,
където бе от Дявола по-чер,
ти мислиш си: "Готов съм аз за Рая!"
Ала разгръща Петър своя стар тефтер

и тъй ти казва Божия Светия:
"Виж, тука си по сто и първи член:
не си от тия, нито от ония...
Отвсякъде си, синко, откачен!"