автор: tomatroev

На Наталия

Стоя си на едно и също място,
минава бял, минава черен ден...
И, както е несвързан и на части,
светът не се върти около мен.

Там има шифър, някаква система
и с думи като код, с един рефрен
заключен е, не мога да го взема,
светът не се върти около мен.

Дали е цифров или молекулен,
единствен ли е или утроен...
Това, което Той ти шепне, чу ли:
"Светът не се върти около мен!"

Вълна ли е или е морско дъно,
а аз съм стрък безплоден? Потопен,
там няма моят корен да покълне,
светът не се върти около мен.

Какви са тия негови закони?
Отзад напред изглежда подреден.
Понякога опашката си гони...
Светът не се върти около мен.

Каква му е целта, дали не иска
да бъде този вихър укротен?
И ей го отговорът, толкова е близко:
светът не се върти около мен.

Но откъде е неговата сила?
Или е слабост? Той, опиянен,
върти се все около тебе, мила!
Светът не се върти около мен.