автор: tomatroev

Любима ли, земя ли е жестока,
но там, където огън я гори,
на всеки се продава, не е стока.
За нея аз не давам пет пари.

На изток ли, на запад ли от Рая,
където всичките са мили и добри,
на боб и на олово все и баят...
За тая аз не давам пет пари.

Не искам да си плюя на късмета,
защото идва винаги на три.
Да ги възпяват другите поети.
За двете аз не давам пет пари.

Защото в мен любима и държава
остават като кърваво петно.
Но те отдавна пет пари не дават...
А и на мене все ми е едно.