автор: tomatroev

Аз се моля. Не на изток. Не на запад.
Бог е във звездите и в цветята...
Всичко, що обичам, си е тука.
Гордият Балкан - и трийсет звука.
Дай ни, Боже, българското слово,
Ей така, напук, отново и отново
Живо да е, жилаво и здраво.
Знам, че тук, от дясно и от ляво
Има все разбойници в България,
Й кратко е покой... И се повтарят
Кръговете... А пък само в Ада
Лошите уж трябваше да страдат.
Можеш ли да ми посочиш, Боже,
Някой, дето не ми точи ножа?
Оня, който не на думи, а на дело
Пръв ще тръгне... И от град на село
Раните ще почне да превързва.
Сутрин, който, никога от мързел
Тъй ще каже: "Има още време!"
Утре ще е смел. А днес ще дреме.
Фарисеите сега не са за мене.
Хваля те - по своя път поемам!
Цял да съм и никога на части,
Чужди да ми бъдат всички власти,
Ширнали се като черен облак,
Щастието, Боже, и през болка
Ъглите как силно осветлява!
ьощ, когато с думата такава,
Юлска да е моята молитва,
Ясна, лятна, тя към Тебе литва...