автор: gogata622

Утре може би не ще вали!
Днес дори за малко не престана.
Утре може да не ме боли
старата и съживена рана!

Казват наранената душа
времето, че може да лекува.
Че една единствена сълза
повече от сто целувки струва!

Утре може би ще бъде ден
в който и дъждът ще си отиде.
Ала днес те няма тук при мен,
а сърцето иска да те видя!

Споменът разкъсва тишината.
Образът ти все пред мен стои.
Като сляп се лутам сред тълпата
за да търся твоите очи.

Утре може би ще ги открия,
но едва ли ще е днес в дъжда
който ми нашепва – забрави я!
И вали във моята душа.

Утре може би! Но днес е късно!
Сянката в дъжда се разтопи.
Като вик от времето прекъснат
споменът за нея ще боли!