автор: ma_gi

Слушаше ме.
Както слушаш този,
който има нещо да ти каже.
Слушаше.
А аз не можех
да повярвам,
че за теб е важно
здравето ми,
времето навън,
децата,
топли ли семейното огнище...

... сякаш просто бях добра позната,
не онази –
в грешните ти мисли.

Слушах те.
Както се слуша някой,
който си отвикнал да те лъже.
И от който
нищо не очакваш.
Камо ли да бъде безрасъден –
да прошепне
колко му се иска
времето назад да се обърне...

... и с една прощаваща усмивка
мислите самотни
да прегърна.

Слушахме.
А думите полека
тръгваха си в своя си посока.
Имаше за двама ни пътека,
но я скриха.
Много надълбоко.

Може да решиш да я потърсиш.
Стъпвай бавно.
И пази мълчание.
Въпреки че
даже и да тръгнеш,
думите заложиха капани.