автор: hristam

И пожелах си днес:
погледна ли насреща,
дори съвсем да няма огледало,
във нечии добри очи блестящи
да се оглеждам повече от цяла.
За погледи, които ме раздират
като горгони, дебнещи зверчета,
да бъда толкова неотразима,
че те да се разпръснат на парчета,
и да замръзнат грапави и дребни,
умиращи във ритъма печален
на своята горчива непотребност.
Защото аз за тях съм огледало.