Само пепел да остане
Българин и българка ще се родят
Майстор и майсторка.......
Той владее чалъмите
И свири на гайда
Тя, владее магията
и вретеното
Преде се тихо тихо нишката.......
Нагоре се катери към небето
Като пушек от комин.........
От къща малка, сгушена от бялото на преспите........
........
чалъмите
Да се катериш по небето
И да пренареждаш звездите
........
Като керемиди на покрива
Който скрива
От капещия космос.....
..........
На, съседа мамка му,
Пак цъфтят звучно вишните.......
1885. Пловдив